СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН

От най-древни времена, когато огънят бил смятан за свещен и получаването му изисквало специално умение, винаги в една от селските колиби /които в Лаций и Етрурия имали кръгла форма/ оставяли да гори огнище.

Храмът на Веста имал също кръгла форма с отвор отгоре и бил смятан за „държавното огнище“ на Рим и за най-красивата постройка на Форума. Култът към богинята на огъня някои автори наричат „най-благородната и нежна част на езичеството“. Жриците на Веста били избирани измежду най-безупречните патрициански фамилии на Урбе, между 6 и 10-годишна възраст. Имало винаги по 6 весталки – да запазват свещения огън и „пенатите“ /реликвите, донесени някога от Еней от горяща Троя и пазени в храма на Веста/. Единственият мъж, който можел да влиза при весталките бил върховният понтифекс