ИЗОБИЛИЕ И ПРАВЕНЕ НА ОНОВА, КОЕТО ОБИЧАТЕ

Искам да бъда абсолютно ясен по този въпрос. За да изпитате изобили­ето в живота си, трябва да трансфор­мирате себе си по такъв начин, че да пра­вите това, кое­то обичате, и да обичате онова, което правите. Сега. Да, днес! Това е основното. Да правите онова, което обича­те, е крайъгълният камък на притежаването на изоби­лие в живота си.

 През 1882 г. Робърт Луис Стивън­сън го е казал така: „Ако човек обича труда, който полага в професията си настрана от всякакви съображения за ус­пех или слава, боговете са го благос­ловили." Иска ми се да ви помогна да проумеете този призив да следвате соб­ственото си блаженство.
Помнете, дните ни са безценната валута на живота ни. Фактически това, как прекарваме дните си, е мярка­та на качеството на живота ни. Когато дните ни са пре­карани в неудовлетворяващи ни задачи, в които се чувс­тваме неоце­нени и просто въртим колелата, за да си пла­тим сметките, работим, за да удовлетворим нещо извън себе си като например финансовите ни задълже­ния. Ако изберете да задоволявате финансовите си задължения, като вършите работа, която не харесвате, непрестанно мислите и се центрирате върху онова, което не харесва­те, фактически цяла една трета от живота ви се фоку­си­ра върху мисли, които са негативни. След като това, вър­ху което се фоку­сирате, се разширява, ще откриете, че в живота ви се разширява тази нега­тивност. Той буквал­но се фокусира върху онова, което не харесвате. Когато преживявате всекидневния си живот като вършите ра­бота, която не обичате, вие действате на базата на съзнание за недоимък.
Защо хората прекарват живота си във вършене на неща, които не ха­ресват? Защото вярват в недоимък, а не в изобилието. Те ще ви кажат: „Нямам доста­тъчно, за да правя това, което искам, така че трябва да правя нещата, които правя" или „Не мога да си позволя да правя онова, което ха­ресвам", или „Нямам друг из­бор - трябва да си плащам сметките", или „Не знам нищо друго". Внимателно проучете тези причини. Всич­ки те внушават, че съществува недоимък на онова, кое­то е необходимо за оцеляването. Чове­кът се чувства насилен по силата на тази оскъдица да продължава да пра­ви онова, което прави, за да задоволява външните си потребности. Ако разбе­рете обаче, че онова, върху кое­то се фокусирате, се разширява, тогава ще ви­дите лу­достта да се опитвате вечно да попълвате празнотите, като правите нещо, което ви е противно. Противността ще се разширява, защото в нея е центрирана цялата ви енергия.
Помислете малко по-дълго върху това.
УЕЙН  ДАЙЪР, „Ще го видиш, когато повярваш в него“