БЕЗСМЪРТИЕТО НА РИМ

„Рим е непритежаем“ отбелязва  Фелини. Неизчерпаем и измамен. Само изглежда, че ти се предоставя, а се изплъзва, запазвайки своите тайните.
Сред антични руини, раннохристиянски базилики, средновековни църкви, ренесансови дворци, барокови площади, Рим е „град с история за всеки“. Съжителстват антично и съвременно, свещено и светско. Великите развалини, старите жилища, грамадните дворци подклаждат въображението и освобождават фантазията. „Красотата на Рим се крие в неговата мистериозност“ – Виторио Гасман.

Митът за безсмъртието на Рим намерил своя поетичен символ в птицата феникс, която според египетската легенда била въплащение на бог Амон-Ра и била посветена на слънцето. Единствена владеела способността да се преражда от собствената си пепел. Когато усетел, че приближава смъртта, фениксът се връщал в родната земя и там за наследниците си свивал гнездо – символ на съзиданието и приемствеността. А младата птица се грижела за погребението на своя баща. Тя тръгвала на далечен път с него на гръб, за да може макар и със  сетни сили, да го занесе и изгори в храма на слънцето. Римските автори многократно преплитат мита за феникса със съдбата на Рим. /Еней и баща му/. Император Адриан посвещава на предшественика си Траян монета с образа на феникса и чрез нея прокарва концепцията за приемствеността на императорската власт като залог за вечното господство на Рим. Век по-рано Вергилий, възвеличавайки Еней и наследника му Ромул, внушава, че продължител и на рода, и на възродителния процес в държавата е Октавиан Август. За да изтъкнат ролята му за новия разцвет, някои предложили дори да му бъде дадено като второ име Ромул. Но Октавиан скромно приел титлата „Август“, вероятно с общ корен с името на етруските жреци, авгурите, и означаваща благословен, възвеличен.
Към селището на Ромул, освен сабиняните от Квиринал, се присъединили и обитателите на съседните хълмове. Оттогава на всеки 11 септември чествали като национален празника на Сетемонциум /на Седемхълмието/. Еней – син на богинята Венера, Ромул – син на бога Марс. Жителите на Урбе вярвали, че носят в себе си поне капка от тази божествена кръв. Юлий Цезар, Октавиан Август и техните наследници от рода на Юлиите се смятали кръвни правнуци на Еней и Ромул, а оттам – както на богинята на любовта, така и на бога на войната. Поколенията продължили да вярват в безсмъртието на Рим и в това, че неговата съдба е да се преражда като чудотворния феникс – Рома етерна, Вечният Рим.