Посланието на училището и на всеки един учител към неговите ученици трябва да бъде: „Всичко е възможно.”

​Загубата на вяра в изконните човешки ценности, в обществените структури, в доброто и правдата е най-тежкият воденичен камък, който дърпа човека към тъмната бездна. Вярата не е даденост или абстрактно понятие. Тя непрекъснато трябва да се подхранва и зарежда, точно като страстта и вдъхновението, както всеки ден се къпем, храним и включваме зарядното в електрическата мрежа.
Вярата в себе си, в човека и обществото е личен избор. Тя е мисъл и действие.

​ Загубата на вяра и на стремежа да създаваме и творим в своя живот, в обществото и държавата привлича убийственото чувство за безпомощност, примирение и обреченост. А когато зад не- доволството се крият мързел, страх, невежество и безотговорност, деградацията е мълниеносна. Тя обикновено се придружава от тревожност, депресия, обвинения, агресия и психосоматични заболявания. Деградацията на хората оформя деградацията на обществото. И обратното. Корелацията е положителна.
Всяка система е съставена от хора – общество, образование, семейство. Системата не може да се промени сама. Може да се променя човекът в системата. И чрез своето израстване и осъзнаване той да моделира структурите така, че да обслужват неговите духовни ценности и да гарантират правата и сигурността му. Да въздейства и да променя.
Изборът на всеки човек и свободата му да действа съзнателно с конкретна мисъл, визия и цел обуславя просперитета на обществото и системата. Решението на въпроса как да се осъществи промяна в образованието, а от там и в държавата, е в личната трансформация на всеки учител, родител, дете и в колаборацията между тях и образователната система. Проблемът в образователната система провокира острата необходимост да инвестираме в дух и ценности, в смелост и интелект.
Възпитанието и изграждането на връзка с детето е процес на постоянно осъзнаване и търсене на варианти. Най-бързото и лесно решаване на ситуации се предполага, че е чрез ограничения, наказания, заповеди и заплахи. Най-бързото и най-пагубното. Убийствено и за детето, и за връзката ви с него. Както на родителя вкъщи, така и на учителя в училището. Това е перфектния вариант да отключите регистъра на отрицателните емоции и на малоценностните преживявания, да смачкате личността преди да се е 33 формирала и да вмените безсилие, примирение и обреченост.
Вместо училището да вдъхновява и да създава усещане за радост и щастие при децата, то ограбва най-прекрасните моменти от детството им. За професиите на бъдещето са нужни нови умения и компетентности – комуникативност, способност за работа в екип, лидерски качества, способности за решаване на конфликтни ситуации, предприемачество, базова финансова и правна грамотност, устойчивост на стрес. Новото време предполага емоционална интелигентност, отношение към изкуството, емпатия и любов, благотворителност.
Нито една от тези области не се изучава в нашето училище и университет. За да преподаваме не е достатъчно да бъдем само историк или математик, нужно е да бъдем стойностен Човек.
Училището пропуска най-благодатната възраст за вдъхновение към новото, за стремеж, любов и възможност на ученика да види панорамната картина на големия свят; да се научи как да изгражда асоциативни връзки, логическо мислене и да изпитва любознателност към живота. Посланието на училището и на всеки един учител към неговите ученици трябва да бъде: „Всичко е възможно.”