Какво е личностно израстване? Какво е самопознанието?

Ако човешкият живот е пиано, личностното израстване е умението да свирим на него каквото пожелаем, независимо дали имаме настроение или не. Колкото повече свирим на собствения си психичен живот, толкова сме по-зрели. Това е умението да управляваме процеса, а не да се плашим от това, което се случва.

А нотите? - Това са мислите, вярванията, емоциите. Само така - чрез познаване на собствения си психичен живот и емоции, може да управляваме собствения си психичния живот и психичния живот на другите. Ето защо е необходимо да опознаем добре нашия музикален инструмент и да го назовем на езика на нотите - емоции, вярвания и мисли. За да свирим винаги виртуозно това, което искаме.
Да имаме контрол. Ние да избираме пътя, скоростта и посоката. Емоциите не се подчиняват на повърхностна логика. Колкото повече опознаваме активно живота си, толкова повече нюанси и полутонове различаваме и толкова по-голям контрол имаме върху живота и ситуациите. Научаването на детайлите ни прави силни. Позволява да извадим от себе си това, което искаме, по начин, по който желаем, защото имаме контрол. Това е стъпка от зрелостта, процесът на съзряването.
Случва се така, че човек почва да има илюзорни вярвания, че мисълта и съдържанието на думите определят комуникацията. Вероятно, но общуването и вземането на решения минават задължително първо през емоциите! Емоции са нашите вярвания и убеждения. Първо са човешките емоции. Те имат специално място. Те са основното и първо ниво във всяка комуникация. Вярването е рационално съждение, резултат от емоции, което човек изработва за себе си.
"Пътешествието от хиляди мили започва от първата стъпка" и може да се извърви само крачка след крачка. Всяка стъпка е важна и за всяка е необходимо време - важи за всички сфери на развитието и за всички етапи на живота. Когато вярваме в себе си, живеем според собствените си представи и тренираме всекидневно силите си, постепенно добиваме имунитет срещу съмненията, страха и тревогата. Тогава ние можем да си поставяме най-високи цели, защото не позволяваме щастието ни да зависи от случайността, а от малките стъпки, над които работим всеки ден. Признаването на незнанието е първата стъпка в нашето развитие. Всяка наша стъпка ни приближава към целта. Крайната цел на всички цели е осъществяване на духовно ниво, което наричаме щастие, радост или любов.
Ясните цели ни помагат да реализираме пълния си потенциал, да превъзмогнем препятствията в житейския път, за да няма ограничения пред постиженията ни. Създавайки си навик ежедневно да си поставяме цели и да търсим начините за тяхното постигане, води до реализирането на пълния ни потенциал, и така всеки ден, до края на живота ни. Когато нашите мисли са прецизни като лазерен лъч и постоянни, а не повърхностни и разпилeни, тогава пред нас се разкриват нови възможности и голяма енергия.
Човешкият живот изисква нещо повече от подходяща храна и упражнения. Трябва да е налице усещане за значимост, осъзнаване на някакъв по-дълбок смисъл, фокусиране върху някаква стойностна цел. Усещането за прогрес и насока в живота благоприятства отделянето на неврохимични вещества, които дават енергия и жизненост на цялата система "ум-душа-тяло". Това е истинският ключ към динамичната енергия