БЕРНИНИ – cavaliere на Academia di San Luca

Джанлоренцо Бернини е роден в Неапол през 1598 г. и е син на прочутия скулптор Пиетро Бернини, който през 1606 г. се преселил в Рим и взел даровития си син със себе си. Двамата работили заедно в Павловата капела в черквата "Санта Мария Маджоре" и Вила Боргезе.

Кардинал Сципионе Боргезе, меценат на художника Питер Паул Рубенс, станал покровител и на младия Бернини и като племенник на папа Павел V го въвел в света на папското покровителство. През това време Бернини работи върху скулптури в естествен ръст на класически фигури като Еней, Анхиз, Плутон и Персефона и творбите му се отличават с техническото майсторство и разбиране на античното изкуство. Той реставрира антични скулптури за рода Боргезе и по-късно твърди, че като младеж скицирал античните шедьоври "сякаш са откровение". Когато папа Павел V починал, Бернини проектирал катафалката (временна платформа, върху която излагат покойника) - една от първите прояви на неговото съчетание от скулптурен и архитектурен талант.
По време на краткия понтификат на Григорий ХV Бернини бил обявен за cavaliere (рицар) и член на Academia di San Luca - почести, оказани му за неговите заслуги. Той е изобразяван на портретите си с почетен кръст (знак за длъжност) и рицарски меч. Бъдещето му обаче било осигурено с избора на Матео Барберини за папа под името Урбан VIII. Барберини бил известен с подкрепата си за различни поети и самият той пишел стихове на гръцки и латински - Рубенс и Бернини илюстрирали някои издания на негови творби. Новоизбраният папа дал аудиенция на Бернини и се твърди, че казал: "Голямо е щастието ви да видите Матео Барберини като папа, но много по-голямо е нашето, че cavaliere Бернини живее по време на нашия понтификат". С такова покровителство навярно не е чудно, че майката на Бернини твърдяла, че синът й се държал "все едно е господар на света".
Заприиждали поръчки и Бернини разширил дейността си, като включил в нея рисуване, архитектура, сценични проекти и драматургия. Той преустроил черквата "Санта Бибиана" в Рим и архитектурните му задължения обхванали Палацо Барберини, сграда, построена в нов архитектурен стил - барок. Една от най-важните творби на Бернини е балдахинът, символична структура, издигната над предполагаемата гробница на свети Петър в базиликата във Ватикана, която по онова време преустройвали. Този монументален шедьовър е построен между 1624 и 1633 г., висок е двадесет и шест метра и е излят от деветстотин двадесет и седем тона метал, взет от покрива на Пантеона в другия край на града. Бернини проектирал и четирите стълба, които носят купола на базиликата, катедрата с папския престол и по-късно гробницата на Урбан VIII и на следващия си покровител, Александър VII. Влиянието му надхвърля площад "Св. Петър", където проектирал колонадата с нейните двеста осемдесет и четири колони и статуи на сто и четиридесет светци. Около обелиска на площада има елипсовидна група знаци в посоките на света. Именно една от тях, "West ponente", представлява въздушната стихия в "Шестото клеймо", както предполага другото му име, Respiro di Dio, "Дух Божи".
Работата на Бернини на площад "Св. Петър" обаче има един не толкова успешен аспект. Той започнал да издига камбанарии върху фасадата, но тежестта им напукала сградата и през 1646 г. се наложило да ги съборят, което временно навредило на репутацията му. Прекъсването на папските поръчки му позволило да създаде капелата Коронаро в черквата "Санта Мария дела Витория", където се намира скулптурата "Видението на св. Тереза". Ангелът държи огнено копие, в което Робърт Лангдън открива важен знак за мястото на следващото убийство. В "Шестото клеймо" "Фонтанът на четирите реки" на пиаца Навона представлява водната стихия в последното търсено от героя място - тази творба до такава степен впечатлила папа Инокентий Х, че той се погрижил студиото на Бернини да не остава без поръчки.
Папите идвали и си отивали, ала Бернини продължавал да играе своята роля на основател на ерата на барока и главен архитект на "Св. Петър". В деня, в който на папския престол се възкачил Александър VII, Бернини бил повикан при новия свети отец, за да обсъдят завършването на базиликата. Александър VII (Фабио Чиги) се обърнал към него и за семейния си параклис. В капела Чиги в черквата "Санта Мария дел Пополо" вече имало творби на Рафаело. Към тях се прибавили скулптурите на Бернини, сред които статуите на старозаветния пророк Авакум, предсказал гибелта на юдеите, и един ангел. В капелата също се намира костницата, която в "Шестото клеймо" е наречена "дяволската дупка". Според романа това е мястото на първата стихия, земята, и на убийството на първия кардинал.
През 1665 г. Бернини отишъл в Париж след многократните покани на Луи ХIV, на когото изваял бюст, наложил образец за героични владетелски портрети. Като прочут художник, Бернини получил разкошен прием във Франция и писателят Пол дьо Шантело водил дневник за неговата визита. Според него Бернини признал, че "се отнася с огромно внимание към работата си, ала трябва да има още нещо, което предполага, че той отдава всичко на Божията милост". Този разказ на съвременник противоречи на каквато и да било вероятност Бернини да е бил противник на Църквата или член на дисидентска организация като илюминатите. Той също проектирал планове за Лувъра, но те били изоставени, след като напуснал Франция, може би заради завистта на френските архитекти. След шестмесечно откъсване от проектите, които наричал свои "рожби", Бернини се завърнал в Рим. Сред по-късните му творби са ангелите, наречени "брулените от вятъра маниаци на Бернини" на Понте Сант' Анджело (които помагат на Лангдън в търсенето на хашишина) и капелата Алтиери в "Сан Франческо а Рипа" в Рим.
Финансови трудности принудили папа Климент Х да прибегне към икономии и в началото на 70-те години на ХVII в. властите на Рим публикували решение срещу "cavaliere Бернини, подбудител на папите към излишни разходи в такива бедствени времена". Те го посъветвали да "изкарва прехраната си със статуи" и оттогава той престанал да получава архитектурни поръчки.
До смъртта си на осемдесет и една годишна възраст през 1680 г. Бернини служил на осем папи и проектирал едни от най-разкошните гробници и паметници в Рим. Погребението му било скромно: той бил погребан в обща семейна гробница в черквата "Санта Мария Маджоре", където се намират някои от ранните му творби.
Ширят се предположения, особено в интернет, за връзката на Бернини с някои тайни общества, сред които илюминатите. Не са открити никакви съвременни или исторически доказателства в подкрепа на тези твърдения. Трябва да отбележим обаче, че Бернини явно е проектирал елипсата на площад "Св. Петър" в знак на съгласие с Коперниковия хелиоцентричен (ориентиран към слънцето) възглед за слънчевата система, теория, противоречаща на тогавашната църковна доктрина. Макар да изглежда ясно, че като човек колкото на изкуството, толкова и на науката, Бернини наистина е бил "илюминат", т.е. просветен, неговият интерес към такива неща определено не е довел до създаване на "Път на просвещението" за посветените илюминати.
Той проявявал огромен интерес към символиката на египетските обелиски и издигнал обелиск на площад "Св. Петър". Оста на площада започва от базиликата и сочи на изток към изгряващото слънце, което символизира Христовото възкресение.