ОТКРАДНАТАТА КОЛЕДА – 5 ВЕКА ПР.Н.Е.

В подножието на Капитолийския хълм се издигат последните 8 колони на храма на Сатурн, 5 век пр.н.е. Според преданието боговете Янус и Сатурн били най-древните и почитани италийски божества. Сатурн бил богът на посевите и олицетворявал златното време на братство между хората.

 Когато в 498 г.пр.н.е. осветили на Форума храма на Сатурн тържествата били толкова богати, че те започнали да честват Сатурналиите всяка година на същия ден – 17 декември. Това били едни от най-обичаните празници в периода на най-дългите нощи в края на годината, както след най-дългите нощи дните започват да се увеличават, така и след зимата семената ще се развият и пораснат. Затваряли всички магазини и съдилища. Хората събличали официалните дрехи, скитали на тълпи по улиците, хвърляли зарове, играли комар. В домовете се събирали на пищни и весели семейни трапези и си правели подаръци. На децата подарявали малки глинени кукли, а помежду си задължително разменяли ако не друго, поне по 1 свещ, като символ на очакваната светлина на дългите летни дни. Към робите се държали като към свободни, господарите им сервирали на масата и макар само за празника, се възцарявало социално равенство.
Сатурналиите били чествани без прекъсване до края на 4 век, цели 900 години. Християнската църква не променила почти нищо от ритуалите на езическия празник, който свършвал на 23 декември. Тя направила денят на раждането на Христос да съвпадне с 25 декември, когато през 3 век император Аврелиан бил обявил празника на бога-слънце, нов, единен за народите от цялата империя. В Рим по време на Сатурналиите яли риба, сладкиши, сушени плодове, мед, за да бъде сладка цялата година. А месец Януари нарекли на двуликия италийски бог Янус, който с едното си лице изпращал изминалата, а с другото посрещал Новата година.