Орална хирургия
Оралната хирургия
е раздел от лицево-челюстната хирургия.
Оралната хирургия обхваща в пълен обем лечението на всички хирургични заболявания на устната кухина и асоциираните с тях заболявания на челюстите и лицево-челюстната област. Някои от най-често извършваните хирургични манипулации са: Екстракция на зъби Екстракция на ретинирани/полуретинирани мъдреци Екстракция на корени/фрактурирарни зъби Апикална остеотомия |
Цистектомия (отстраняване на кисти в устна кухина)
Отстраняване на фрактурирани(счупени) зъби
Водена костна регенерация
Разкриване на ретинирани зъби с ортодонтска цел
Осъществяване на направлявана регенерация на меки тъкани и челюстни кости
Френулотомии
Синуслифт
Имплантологи
Отстраняване на фрактурирани(счупени) зъби
Водена костна регенерация
Разкриване на ретинирани зъби с ортодонтска цел
Осъществяване на направлявана регенерация на меки тъкани и челюстни кости
Френулотомии
Синуслифт
Имплантологи
Екстракция – изваждане на зъб
Най-честата причина за екстракция – изваждане на зъб е напреднал процес на кариес и неговите усложнения, при който зъбът не може да бъде спасен чрез ендодонтско лечение. Хирургична стоматология се налага, когато Вашето лечение изисква отстраняването на съответния зъб поради невъзможно консервативно лечение. Зъбът може да стане огнище на инфекция, да увреди и други органи /сърце, бъбреци, стави/, да бъде причина за абсцес или флегмон.
|
В този случай оставянето на зъба може да застраши сериозно Вашето здраве.Тази манипулация се налага и при фрактура на зъба, перфорация на корена и невъзможност за запълване на перфорацията с материал, ортодонтско лечение, повишена подвижност и липса на кост около зъба, силно прорастнал зъб, напреднал стадий на пародонтит, травма на зъбите, зъби, които пречат на нормалния растеж на съседните зъби, ортопедични показания, естетични показания.
Оперативно изваждане на мъдреци.
Мъдреците или 3-те молари, са най-задните дъвкателни зъби, които поникват обикновено към 18-20 годишна възраст.Обикновено мъдреците са 2 на горната и 2 на долната челюст, но има и случаи при които броят им може да варира.
Много често мъдреците остават непробили в костта или частично пробили, но с неправилен наклон. Това води до компресия на зъбите в челюстта, кариес на съседния зъб или възпаление на тъканите около мъдреца и седмия зъб.
Ретинираните и полуретинирани мъдреци могат да бъдат здрави или с кариозни увреждания, като най-честите проблеми при поникването им са липсата на достатъчно място за зъба в челюстта или израстването на зъба под наклон, което води до частична или пълна невъзможност за нормалното поникване на зъба и подреждане в зъбната редица.
Много често мъдреците остават непробили в костта или частично пробили, но с неправилен наклон. Това води до компресия на зъбите в челюстта, кариес на съседния зъб или възпаление на тъканите около мъдреца и седмия зъб.
Ретинираните и полуретинирани мъдреци могат да бъдат здрави или с кариозни увреждания, като най-честите проблеми при поникването им са липсата на достатъчно място за зъба в челюстта или израстването на зъба под наклон, което води до частична или пълна невъзможност за нормалното поникване на зъба и подреждане в зъбната редица.
ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТРУДНЕН ПРОБИВ НА МЪДРЕЦИ
Лечението при затруднен пробив мъдреците е различно.
След съответна рентгенография може да бъде преценено има ли достатъчно място за нормалното поникване и подреждане в зъбната редица. 1. Инцизия или циркумцизия на надлежащата лигавица При наличие на място и правилна позиция на зъба, когато се прецени, че той е функционално годен, но е задържан под възпалена лигавица, последната може да бъде отстранена хирургично. |
2. Екстракция и Пиезохирургия
При липсата на достатъчно място или при неправилна позиция на зъба /наклонен, ротиран/, последния се изважда. Тази манипулация се извършва с местна упойка. Благодарение на пиезохирургията може да се постигне съвършена прецизност, да се осигури максимална безопасност за пациента, а постоперативният дискомфорт и болка са сведени до минимум.
При липсата на достатъчно място или при неправилна позиция на зъба /наклонен, ротиран/, последния се изважда. Тази манипулация се извършва с местна упойка. Благодарение на пиезохирургията може да се постигне съвършена прецизност, да се осигури максимална безопасност за пациента, а постоперативният дискомфорт и болка са сведени до минимум.
Рисковете от задържане на ретиниран мъдрец са няколко:
- Ретинираните зъби оказват натиск върху зъбната редица, което може да доведе до нежелано разместване на зъбите, включително и във фронта;
- Когато зъба е полуретиниран- пробил е костта и се намира под венеца, може да доведе до задържане на хранителни остатъци и отлагане на плака в образувания венечен джоб, което в последствие да доведе до развитие на кариес;
- Ретинирания/ полуретинирания мъдрец може да доведе и до резорбция на корените на съседния молар;
Пародонтална Хирургия
Заболяванията на пародонта включват разнообразна група от лезии, които могат да обхванат само гингивата, или гингивата и костта.
Заболяванията на пародонта /зъбодържащия апарат/ в различните си форми, засягат почти всички възрастни.
Освен чрез различни терапевтични процедури, тези заболявания се лекуват при определени показания и хирургично
Заболяванията на пародонта /зъбодържащия апарат/ в различните си форми, засягат почти всички възрастни.
Освен чрез различни терапевтични процедури, тези заболявания се лекуват при определени показания и хирургично
АПИКАЛНА ОСТЕОТОМИЯ. Отстраняване на кисти
Кистата е образувание, което има собствена епителна покривка, изпълнено е със съдържимо, расте основно от повишаване на вътрешното си налягане и изтласква околните тъкани.
Кистите биват два вида – на челюстните кости и на меките тъкани. Една от най-често срещаните е радикуларната - възниква и се развива около корена на зъба. Много често в началото липсват симптоми. Радикуларните кисти се образуват около апекса - върха на корена на зъба, обикновено в резултат на инфекция и представляват етап от развитието и нарастването на кистозния гранулом. Кистата заедно с последната трета на корена се отсраняват. Тази манипулация се нарича апикална остеотомия и цели запазване на зъба, въпреки развилата се киста. Често обаче поради кисти се налага и изваждане на зъба
Кистите биват два вида – на челюстните кости и на меките тъкани. Една от най-често срещаните е радикуларната - възниква и се развива около корена на зъба. Много често в началото липсват симптоми. Радикуларните кисти се образуват около апекса - върха на корена на зъба, обикновено в резултат на инфекция и представляват етап от развитието и нарастването на кистозния гранулом. Кистата заедно с последната трета на корена се отсраняват. Тази манипулация се нарича апикална остеотомия и цели запазване на зъба, въпреки развилата се киста. Често обаче поради кисти се налага и изваждане на зъба
Корекции на алвеоларни гребени
Пластика на алвеоларни гребени и меки тъкани, върху които се поставят протези се извършва, когато възможностите на протетичната стоматология не са в състояние да осигурят нормалното им задържане и функциониране. Пластика може да се наложи и при имплантатно лечение.
Инцизия
Инцизиите представляват прерязване на меки тъкани с цел разкритие на подлежащите структури. В повечето случаи се прави с цел достигане до огнище на възпалителен процес и дренаж на разположения в него ексудат (най- често гной). Прилага се, когато пациентът е с оток на меките тъкани в резултат на гнойно-възпалителен процес около зъб или няколко зъба.
|
Синус лифт
Представлява повдигане на пода на горночелюстния синус при недостатъчен костен обем за поставяне на импланти. Основната идея на повдигането на синусите е между синусната лигавица и наличната горночелюстна кост да се постави присадка, която с течение на времето да се интегрира към наличната кост или да се резорбира и да се замести със здрава кост. Синус лифтингът може да бъде открит и закрит, в зависимост от достъпа – латерален и долен.
|
ИМПЛАНТИ. ИМПЛАНТНИ СИСТЕМИ. ИМПЛАНТОЛОГ. ЗЪБНИ ИМПЛАНТИ
Качеството и количеството на костта в областта, където ще се постави имплант е от основно значение за планиране на зъбните импланти.
Силата при дъвкателните движения е много голяма и оказва сериозно напрежение върху костта. Ако тя не е достатъчно и не е здрава, след време ще се загуби импланта, а в някои случаи е невъзможно изобщо да бъде поставен. За това нашият имплантолог трябва да прецени дали ще се наложи да бъде направена допълнителна хирургична процедура – PRF, синус лифт, костна аугментация. Това е термин, който включва различни хирургични интервенции, при които се добавя допълнително кост, за да се осигури достатъчен обем, необходим за поставяне на имплант. Може да се използва както собствена кост, така и заместващ костта материал, за да се осигури достатъчно кост за зъбния имплант.
Костната аугментация може да бъде:
Съществува вертикална и хоризонтална костна аугментация. Чрез вертикалната се цели увеличаване на костта във височина, а чрез хоризонталната – в широчина.
Силата при дъвкателните движения е много голяма и оказва сериозно напрежение върху костта. Ако тя не е достатъчно и не е здрава, след време ще се загуби импланта, а в някои случаи е невъзможно изобщо да бъде поставен. За това нашият имплантолог трябва да прецени дали ще се наложи да бъде направена допълнителна хирургична процедура – PRF, синус лифт, костна аугментация. Това е термин, който включва различни хирургични интервенции, при които се добавя допълнително кост, за да се осигури достатъчен обем, необходим за поставяне на имплант. Може да се използва както собствена кост, така и заместващ костта материал, за да се осигури достатъчно кост за зъбния имплант.
Костната аугментация може да бъде:
- Едноетапна – когато се извършва едновременно с поставяне на зъбния имплант --- при по-малки костни дефекти;
- Двуетапна – първо се увеличава обема на челюстната кост и на втори етап - след 6-8 месеца се извършва имплантирането.
Съществува вертикална и хоризонтална костна аугментация. Чрез вертикалната се цели увеличаване на костта във височина, а чрез хоризонталната – в широчина.
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЗЪБНИ ИМПЛАНТИ, ИМПЛАНТНИ СИСТЕМИ И ИМПЛАНТОЛОГ, ОТВОРЕТЕ СТРАНИЦАТА НИ ЗЪБНИ ИМПЛАНТИ. ИМПЛАНТОЛОГ